14 may 2025, 11:05

Мечта за нежност

368 0 2

За твоята градинка си мечтая -

Каква ли е? Представям си... разкош...

С ухание на пролетна омая

и лунна светлина във полунощ,

с концерта на щурците полудели

от вдъхновение, тъй както тука аз,

и капките роса в едно се слели

телата си във романтичен час,

във който изгревът по мъжки, я целува,

и бавно, бавно, капките изпива,

и по цветята й със дъх пътува,

а тя лехите си от страст извива,

и чака слънцето да я огрее

на него цяла да се отдаде,

и всеки негов лъч, поет от нея,

със трепета на пеперудени криле,

да я накара да цъфти, цъфти, цъфти,

и изворна вода я напоява,

с която жаждата му тя ще утоли,

докато пламенно му се отдава...

 

Градинката със слънцето се люби

и Слънце ставам в своята фантазия,

в която всичко друго ми се губи,

освен магията със аромата на акация,

на медовина стичаща се от недрата

на поемащата ме зеленина,

родена вътре, във сърцата на цветята,

и къпеща ме в свойта чистота...

А после ставам вятър и се галя

дори в най-мъничките ти листа,

дъхът ми всяко кътче обикаля

и ти шептя най-нежните слова

докосвайки тревистите ти струни,

които се извиват и ме викат,

които нямат нужда и от думи

в копнежа си, в това... което искат...

 

Градина си и знам, какво желаеш -

Каква е тази твоя луда нужда!

Така докрай и мен ще опознаеш,

щом ме изпиеш... няма да изпитваш жажда!...

И ето, че отново съм преобразен

и цял отдавам ти се, вече като дъжд,

така докрая ти ще имаш мен,

тъй както и жената... има мъж...

 

06.05.2025.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...