May 14, 2025, 11:05 AM

Мечта за нежност

372 0 2

За твоята градинка си мечтая -

Каква ли е? Представям си... разкош...

С ухание на пролетна омая

и лунна светлина във полунощ,

с концерта на щурците полудели

от вдъхновение, тъй както тука аз,

и капките роса в едно се слели

телата си във романтичен час,

във който изгревът по мъжки, я целува,

и бавно, бавно, капките изпива,

и по цветята й със дъх пътува,

а тя лехите си от страст извива,

и чака слънцето да я огрее

на него цяла да се отдаде,

и всеки негов лъч, поет от нея,

със трепета на пеперудени криле,

да я накара да цъфти, цъфти, цъфти,

и изворна вода я напоява,

с която жаждата му тя ще утоли,

докато пламенно му се отдава...

 

Градинката със слънцето се люби

и Слънце ставам в своята фантазия,

в която всичко друго ми се губи,

освен магията със аромата на акация,

на медовина стичаща се от недрата

на поемащата ме зеленина,

родена вътре, във сърцата на цветята,

и къпеща ме в свойта чистота...

А после ставам вятър и се галя

дори в най-мъничките ти листа,

дъхът ми всяко кътче обикаля

и ти шептя най-нежните слова

докосвайки тревистите ти струни,

които се извиват и ме викат,

които нямат нужда и от думи

в копнежа си, в това... което искат...

 

Градина си и знам, какво желаеш -

Каква е тази твоя луда нужда!

Така докрай и мен ще опознаеш,

щом ме изпиеш... няма да изпитваш жажда!...

И ето, че отново съм преобразен

и цял отдавам ти се, вече като дъжд,

така докрая ти ще имаш мен,

тъй както и жената... има мъж...

 

06.05.2025.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...