Мечта за нежност

За твоята градинка си мечтая -

Каква ли е? Представям си... разкош...

С ухание на пролетна омая

и лунна светлина във полунощ,

с концерта на щурците полудели

от вдъхновение, тъй както тука аз,

и капките роса в едно се слели

телата си във романтичен час,

във който изгревът по мъжки, я целува,

и бавно, бавно, капките изпива,

и по цветята й със дъх пътува,

а тя лехите си от страст извива,

и чака слънцето да я огрее

на него цяла да се отдаде,

и всеки негов лъч, поет от нея,

със трепета на пеперудени криле,

да я накара да цъфти, цъфти, цъфти,

и изворна вода я напоява,

с която жаждата му тя ще утоли,

докато пламенно му се отдава...

Градинката със слънцето се люби

и Слънце ставам в своята фантазия,

в която всичко друго ми се губи,

освен магията със аромата на акация,

на медовина стичаща се от недрата

на поемащата ме зеленина,

родена вътре, във сърцата на цветята,

и къпеща ме в свойта чистота...

А после ставам вятър и се галя

дори в най-мъничките ти листа,

дъхът ми всяко кътче обикаля

и ти шептя най-нежните слова

докосвайки тревистите ти струни,

които се извиват и ме викат,

които нямат нужда и от думи

в копнежа си, в това... което искат...

Градина си и знам, какво желаеш -

Каква е тази твоя луда нужда!

Така докрай и мен ще опознаеш,

щом ме изпиеш... няма да изпитваш жажда!...

И ето, че отново съм преобразен

и цял отдавам ти се, вече като дъжд,

така докрая ти ще имаш мен,

тъй както и жената... има мъж...

06.05.2025.