14.05.2025 г., 11:05

Мечта за нежност

374 0 2

За твоята градинка си мечтая -

Каква ли е? Представям си... разкош...

С ухание на пролетна омая

и лунна светлина във полунощ,

с концерта на щурците полудели

от вдъхновение, тъй както тука аз,

и капките роса в едно се слели

телата си във романтичен час,

във който изгревът по мъжки, я целува,

и бавно, бавно, капките изпива,

и по цветята й със дъх пътува,

а тя лехите си от страст извива,

и чака слънцето да я огрее

на него цяла да се отдаде,

и всеки негов лъч, поет от нея,

със трепета на пеперудени криле,

да я накара да цъфти, цъфти, цъфти,

и изворна вода я напоява,

с която жаждата му тя ще утоли,

докато пламенно му се отдава...

 

Градинката със слънцето се люби

и Слънце ставам в своята фантазия,

в която всичко друго ми се губи,

освен магията със аромата на акация,

на медовина стичаща се от недрата

на поемащата ме зеленина,

родена вътре, във сърцата на цветята,

и къпеща ме в свойта чистота...

А после ставам вятър и се галя

дори в най-мъничките ти листа,

дъхът ми всяко кътче обикаля

и ти шептя най-нежните слова

докосвайки тревистите ти струни,

които се извиват и ме викат,

които нямат нужда и от думи

в копнежа си, в това... което искат...

 

Градина си и знам, какво желаеш -

Каква е тази твоя луда нужда!

Така докрай и мен ще опознаеш,

щом ме изпиеш... няма да изпитваш жажда!...

И ето, че отново съм преобразен

и цял отдавам ти се, вече като дъжд,

така докрая ти ще имаш мен,

тъй както и жената... има мъж...

 

06.05.2025.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...