Мечтист цвят фламинго
С обич на Мария, която ми подари това заглавие преди 25 години
И казват всички, розови били
като бонбони птиците фламинго.
А моето се падна с цвят мечтист,
едно такова странно, нерутинно.
И хранели се, казват, със планктон,
със човката загребвали водата.
А моето се рови без пардон
и ме кълве направо по душата.
На чувствата ми белите зрънца
отварят му страхотно апетита
и заблестяват в слънчево перца
от всяка моя мисъл щом опита.
И моногамни, казват, че били -
веднъж си само давали сърцето.
А моето съвсем се подиви
и попиля се пилето проклето.
Не зная как успя да побере
на всеки повик лудналото семе
и как веднъж поне не каза „не” -
къде ги скъта, дявол да го вземе.
Е, свикнах му – нали ми е късмет,
утеха ми е в зимните ми нощи
и знам, че старост ако ме скове,
крилете си започне ли да пощи,
изпада на годините страха
и пак съм топла и ми е лъчисто -
погледне ли през моята душа
окото на фламингото мечтисто.
© Росица Todos los derechos reservados
Браво и от мен!