20 ene 2015, 1:15

Мечтите бяха някога актьори

1.6K 2 21

Верига спомени по стръмното се стичат

в пукнатините между минало и бъдеще.                                                 

Прицелване, пропускане. Привикване.

И изводи като затихващ тътен.

 

В джобовете на разума надеждите

промените изплашено очакват.

Декорите в театъра житейски

отдавна са в услуга на антракта.

 

Завесите - прокъсани парцали,

прожекторите - слепи като прилепи.

Между столовете и сцената във залата

единствено лъжите циркулират...

 

Мечтите бяха някога актьори ...

Изпъкваха на фона на миманса.

Животът - тираничен режисьор е-

Днес Дон Кихот си - утре Санчо Панса...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...