20 ene 2015, 1:15

Мечтите бяха някога актьори

1.6K 2 21

Верига спомени по стръмното се стичат

в пукнатините между минало и бъдеще.                                                 

Прицелване, пропускане. Привикване.

И изводи като затихващ тътен.

 

В джобовете на разума надеждите

промените изплашено очакват.

Декорите в театъра житейски

отдавна са в услуга на антракта.

 

Завесите - прокъсани парцали,

прожекторите - слепи като прилепи.

Между столовете и сцената във залата

единствено лъжите циркулират...

 

Мечтите бяха някога актьори ...

Изпъкваха на фона на миманса.

Животът - тираничен режисьор е-

Днес Дон Кихот си - утре Санчо Панса...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...