20 ene 2015, 1:15

Мечтите бяха някога актьори

1.6K 2 21

Верига спомени по стръмното се стичат

в пукнатините между минало и бъдеще.                                                 

Прицелване, пропускане. Привикване.

И изводи като затихващ тътен.

 

В джобовете на разума надеждите

промените изплашено очакват.

Декорите в театъра житейски

отдавна са в услуга на антракта.

 

Завесите - прокъсани парцали,

прожекторите - слепи като прилепи.

Между столовете и сцената във залата

единствено лъжите циркулират...

 

Мечтите бяха някога актьори ...

Изпъкваха на фона на миманса.

Животът - тираничен режисьор е-

Днес Дон Кихот си - утре Санчо Панса...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...