Jan 20, 2015, 1:15 AM

Мечтите бяха някога актьори

1.6K 2 21

Верига спомени по стръмното се стичат

в пукнатините между минало и бъдеще.                                                 

Прицелване, пропускане. Привикване.

И изводи като затихващ тътен.

 

В джобовете на разума надеждите

промените изплашено очакват.

Декорите в театъра житейски

отдавна са в услуга на антракта.

 

Завесите - прокъсани парцали,

прожекторите - слепи като прилепи.

Между столовете и сцената във залата

единствено лъжите циркулират...

 

Мечтите бяха някога актьори ...

Изпъкваха на фона на миманса.

Животът - тираничен режисьор е-

Днес Дон Кихот си - утре Санчо Панса...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...