Мечтите бяха някога актьори
Верига спомени по стръмното се стичат
в пукнатините между минало и бъдеще.
Прицелване, пропускане. Привикване.
И изводи като затихващ тътен.
В джобовете на разума надеждите
промените изплашено очакват.
Декорите в театъра житейски
отдавна са в услуга на антракта.
Завесите - прокъсани парцали,
прожекторите - слепи като прилепи.
Между столовете и сцената във залата
единствено лъжите циркулират...
Мечтите бяха някога актьори ...
Изпъкваха на фона на миманса.
Животът - тираничен режисьор е-
Днес Дон Кихот си - утре Санчо Панса...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дочка Василева Все права защищены
