pepsi1975 (Пепи Оджакова)
252 3420
26 nov 2007, 10:25

Мечтите ми кому са нужни 

  Poesía » De amor
742 0 16

                    Аз исках със теб да избягам,

                     доверчиво положих ръка

                     в скута ти леден и мрачен,

                     не усетих кога падна нощта.

                     На въображаема плоскост бях стъпила здраво

                     и щастие привидно започнах да градя.

                     Дом от перушина на гълъби

                     и захарен памук за врата.

                     Подкова за щастие сложих,

                      но напразно килими застлах...

                      Срути се всичко само със поглед,

                      в прах се въргалят строшени стъкла.

                      Огледалото счупено грозно изстена -

                       ах, седем години нещастна любов!

                       Любов несънувана нощем сънувам,

                      чувства нечувствани драпат безумни,

                       сълзите горчиви от очите напират.

                       "Бъди щастлив!" - ми се ще да ти кажа. 

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??