Аз исках със теб да избягам,
доверчиво положих ръка
в скута ти леден и мрачен,
не усетих кога падна нощта.
На въображаема плоскост бях стъпила здраво
и щастие привидно започнах да градя.
Дом от перушина на гълъби
и захарен памук за врата.
Подкова за щастие сложих,
но напразно килими застлах...
Срути се всичко само със поглед,
в прах се въргалят строшени стъкла. ...