Мечтите ми кому са нужни
Аз исках със теб да избягам,
доверчиво положих ръка
в скута ти леден и мрачен,
не усетих кога падна нощта.
На въображаема плоскост бях стъпила здраво
и щастие привидно започнах да градя.
Дом от перушина на гълъби
и захарен памук за врата.
Подкова за щастие сложих,
но напразно килими застлах...
Срути се всичко само със поглед,
в прах се въргалят строшени стъкла.
Огледалото счупено грозно изстена -
ах, седем години нещастна любов!
Любов несънувана нощем сънувам,
чувства нечувствани драпат безумни,
сълзите горчиви от очите напират.
"Бъди щастлив!" - ми се ще да ти кажа.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
А Пандора, я пращам с моята на околосветско с еднопосочен билет, пък може и на Луната
