Големите се мислят все за умни
и сякаш не разбират, че света
игра е на премислени заблуди,
а всеки миг се случват чудеса...
Големите уж много се обичат,
но щом направя се аз на заспал
такива думи лоши си изричат,
но друго нищичко не съм видял.
Големите до болка са ми ясни,
не вярват в приказки, а ми четат,
ще взема някой ден като порасна,
да им докажа, че грешат...
Живеем приказката си голяма
в каквото вярваш – просто случва се.
Реалността, повярвайте, я няма -
тя е в мечтите на дете...
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados
Поздрав