13 ene 2024, 9:07

Мегаеголоман

  Poesía » Civil
962 1 6

Стихопомазан яхнал стиховетровей
с мастило пишещ черноморско
във образа на поетичен Прометей -
Жив книжен тигър, котарак ангорски.

Барутодумен, мегаломамен изтърсак
открил във огледало вдъхновение,
пиар на собствен образ благ
и смяташ се за еталон на гения.

Такова вирусоподобно егомислене
е в сферата на някои човеколипси,
а пише, пише с мазнописане -
Не жали ни лепило, нито гипса...

Велика еднодневка, великан!
И поданици-блюдолизци има!...
Със две пера е, като Сандокан*,
сърцето топло му е, като зима...

Такова е това човече малко,
но сянката му стига... до луната...
Лице на ангел, а в душата... чалга...
Послушен роб на егото и суетата.

Но кой ли е? Е, всеки го познава -
Различни хора, но в един калъп!
Достатъчен е мижав миг на слава
и се излюпва поредният такъв тулуп!

15.06.2023. - 16.0б.2023.
___
* - Сандокан с двата ножа - приблизително нещо подобно се пееше в една доста дърта чалга. Не си заслужава усилието да проверявам дали цитатът е напълно точен...
_____
Не търсете съвпадение с реален пишещ човек. Такова няма.
Просто лирическият не се вмества в една професия, или занаят и затова на лотариен принцип го "направих" поет :0))
_______

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина не визирам определена личност, Ничка.
    Благодаря за хубавия коментар.
  • Сетих се кой е!
    Човешките отношения, размисли, емпатия са различни!
    И ние всички сме различни!
    Аз например съм интроверт-мразя рамките и обичам свободата!
    Пиша за забавление и удоволствие!
    Всичко друго е образ на вятър!
    Поздрави, Гош!
  • Това си е тип човешко поведение.
    Благодаря за коментара, Таня.
  • Въпросният "измислен лирически герой" явно доста Ви е вдъхновил. Поздрави!
  • Мерси, Люси.
    ПП
    Времето ли е такова, хората ли са такива... тема за много размисли и страсти...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...