13.01.2024 г., 9:07

Мегаеголоман

969 1 6

Стихопомазан яхнал стиховетровей
с мастило пишещ черноморско
във образа на поетичен Прометей -
Жив книжен тигър, котарак ангорски.

Барутодумен, мегаломамен изтърсак
открил във огледало вдъхновение,
пиар на собствен образ благ
и смяташ се за еталон на гения.

Такова вирусоподобно егомислене
е в сферата на някои човеколипси,
а пише, пише с мазнописане -
Не жали ни лепило, нито гипса...

Велика еднодневка, великан!
И поданици-блюдолизци има!...
Със две пера е, като Сандокан*,
сърцето топло му е, като зима...

Такова е това човече малко,
но сянката му стига... до луната...
Лице на ангел, а в душата... чалга...
Послушен роб на егото и суетата.

Но кой ли е? Е, всеки го познава -
Различни хора, но в един калъп!
Достатъчен е мижав миг на слава
и се излюпва поредният такъв тулуп!

15.06.2023. - 16.0б.2023.
___
* - Сандокан с двата ножа - приблизително нещо подобно се пееше в една доста дърта чалга. Не си заслужава усилието да проверявам дали цитатът е напълно точен...
_____
Не търсете съвпадение с реален пишещ човек. Такова няма.
Просто лирическият не се вмества в една професия, или занаят и затова на лотариен принцип го "направих" поет :0))
_______

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина не визирам определена личност, Ничка.
    Благодаря за хубавия коментар.
  • Сетих се кой е!
    Човешките отношения, размисли, емпатия са различни!
    И ние всички сме различни!
    Аз например съм интроверт-мразя рамките и обичам свободата!
    Пиша за забавление и удоволствие!
    Всичко друго е образ на вятър!
    Поздрави, Гош!
  • Това си е тип човешко поведение.
    Благодаря за коментара, Таня.
  • Въпросният "измислен лирически герой" явно доста Ви е вдъхновил. Поздрави!
  • Мерси, Люси.
    ПП
    Времето ли е такова, хората ли са такива... тема за много размисли и страсти...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...