Jan 13, 2024, 9:07 AM

Мегаеголоман

  Poetry » Civic
965 1 6

Стихопомазан яхнал стиховетровей
с мастило пишещ черноморско
във образа на поетичен Прометей -
Жив книжен тигър, котарак ангорски.

Барутодумен, мегаломамен изтърсак
открил във огледало вдъхновение,
пиар на собствен образ благ
и смяташ се за еталон на гения.

Такова вирусоподобно егомислене
е в сферата на някои човеколипси,
а пише, пише с мазнописане -
Не жали ни лепило, нито гипса...

Велика еднодневка, великан!
И поданици-блюдолизци има!...
Със две пера е, като Сандокан*,
сърцето топло му е, като зима...

Такова е това човече малко,
но сянката му стига... до луната...
Лице на ангел, а в душата... чалга...
Послушен роб на егото и суетата.

Но кой ли е? Е, всеки го познава -
Различни хора, но в един калъп!
Достатъчен е мижав миг на слава
и се излюпва поредният такъв тулуп!

15.06.2023. - 16.0б.2023.
___
* - Сандокан с двата ножа - приблизително нещо подобно се пееше в една доста дърта чалга. Не си заслужава усилието да проверявам дали цитатът е напълно точен...
_____
Не търсете съвпадение с реален пишещ човек. Такова няма.
Просто лирическият не се вмества в една професия, или занаят и затова на лотариен принцип го "направих" поет :0))
_______

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина не визирам определена личност, Ничка.
    Благодаря за хубавия коментар.
  • Сетих се кой е!
    Човешките отношения, размисли, емпатия са различни!
    И ние всички сме различни!
    Аз например съм интроверт-мразя рамките и обичам свободата!
    Пиша за забавление и удоволствие!
    Всичко друго е образ на вятър!
    Поздрави, Гош!
  • Това си е тип човешко поведение.
    Благодаря за коментара, Таня.
  • Въпросният "измислен лирически герой" явно доста Ви е вдъхновил. Поздрави!
  • Мерси, Люси.
    ПП
    Времето ли е такова, хората ли са такива... тема за много размисли и страсти...

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...