Patrizzia (Надежда Ангелова)
2050 18107
23 nov 2023, 9:58  

Междинен сезон 

  Poesía » Del paisaje, Otra
183 2 7

Вече тъмно е вън, а следобед е, няма и пет,
леден вятър тъга безнадеждна в душата навява,
всуе хвърля искри по тавана и тлее жарава.
Нито есен, ни зима. Междинен сезон е проклет.

 

С тихи стъпки по двора прокрадва се мършав котак,
тръгнал късно по някакви свои си важни задачи,
като сянка след себе си явно и зимата влачи,
потреперва зимливо, предчувствайки първия сняг.

 

И в проклетото тъмно съшивам поредния стих,
през тропоската хлабава лъч светлина се процежда,
спи в градината някъде корени впила надежда...
светло семе, което предзимно в земята зарих...

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви!
  • Страхотно е, Наде!
  • Светлото семе, което си зарила, отново ще украси градинката ти на пролет!
    Много е хубаво, Наде!
  • Посърна градинката ми, посърнах и аз. Благодаря ви!
  • "спи в градината някъде корени впила надежда...
    светло семе, което предзимно в земята зарих..."
    Чудничко!
  • "мършав котак,
    тръгнал късно по някакви свои си важни задачи,
    като сянка след себе си явно и зимата влачи,
    потреперва зимливо, предчувствайки първия сняг."
    Страхотно, Наде!
  • Красота и чувства в едно.
    Харесах!
Propuestas
: ??:??