Patrizzia (Надежда Ангелова)
2051 18111
23.11.2023 г., 9:58 ч.  

Междинен сезон 

  Поезия » Пейзажна, Друга
184 2 7

Вече тъмно е вън, а следобед е, няма и пет,
леден вятър тъга безнадеждна в душата навява,
всуе хвърля искри по тавана и тлее жарава.
Нито есен, ни зима. Междинен сезон е проклет.

 

С тихи стъпки по двора прокрадва се мършав котак,
тръгнал късно по някакви свои си важни задачи,
като сянка след себе си явно и зимата влачи,
потреперва зимливо, предчувствайки първия сняг.

 

И в проклетото тъмно съшивам поредния стих,
през тропоската хлабава лъч светлина се процежда,
спи в градината някъде корени впила надежда...
светло семе, което предзимно в земята зарих...

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • Страхотно е, Наде!
  • Светлото семе, което си зарила, отново ще украси градинката ти на пролет!
    Много е хубаво, Наде!
  • Посърна градинката ми, посърнах и аз. Благодаря ви!
  • "спи в градината някъде корени впила надежда...
    светло семе, което предзимно в земята зарих..."
    Чудничко!
  • "мършав котак,
    тръгнал късно по някакви свои си важни задачи,
    като сянка след себе си явно и зимата влачи,
    потреперва зимливо, предчувствайки първия сняг."
    Страхотно, Наде!
  • Красота и чувства в едно.
    Харесах!
Предложения
: ??:??