Между
Пияна съм от несъгласия –
в очите ми и зов, и плам;
живея в малко междучасие –
между “желая” и “не знам”.
Между “прегръщам” и “руша”,
между “целувам” и “отблъсквам”
опитвам свободата да греша,
обесена на мисъл лъскава:
”Кому и колко да отдам?”
На междуметия обричам
играта
на живот
и срам
и,
вместо
нежно
да наричам,
от обич хвърлям думи зли,
та посред лято сняг вали.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Теменуга Цонева Todos los derechos reservados
