Пияна съм от несъгласия –
в очите ми и зов, и плам;
живея в малко междучасие –
между “желая” и “не знам”.
Между “прегръщам” и “руша”,
между “целувам” и “отблъсквам”
опитвам свободата да греша,
обесена на мисъл лъскава:
”Кому и колко да отдам?”
На междуметия обричам
играта
на живот
и срам
и,
вместо
нежно
да наричам,
от обич хвърлям думи зли,
та посред лято сняг вали.
© Теменуга Цонева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
