Jul 18, 2009, 12:59 AM

Между

1.3K 0 19

Пияна съм от несъгласия –

в очите ми и зов, и плам;

живея в малко междучасие – 

между “желая” и “не знам”.

Между “прегръщам” и “руша”,

между “целувам” и “отблъсквам”

опитвам свободата да греша,

обесена на мисъл лъскава:

”Кому и колко да отдам?”

На междуметия обричам

играта

на живот

и срам 

и,

вместо

нежно

да наричам,

от обич хвърлям думи зли,

та посред лято сняг вали.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теменуга Цонева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...