18.07.2009 г., 0:59 ч.

Между 

  Поезия » Философска
1064 0 19

Пияна съм от несъгласия –

в очите ми и зов, и плам;

живея в малко междучасие – 

между “желая” и “не знам”.

Между “прегръщам” и “руша”,

между “целувам” и “отблъсквам”

опитвам свободата да греша,

обесена на мисъл лъскава:

”Кому и колко да отдам?”

На междуметия обричам

играта

на живот

и срам 

и,

вместо

нежно

да наричам,

от обич хвърлям думи зли,

та посред лято сняг вали.

© Теменуга Цонева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??