Между
Пияна съм от несъгласия –
в очите ми и зов, и плам;
живея в малко междучасие –
между “желая” и “не знам”.
Между “прегръщам” и “руша”,
между “целувам” и “отблъсквам”
опитвам свободата да греша,
обесена на мисъл лъскава:
”Кому и колко да отдам?”
На междуметия обричам
играта
на живот
и срам
и,
вместо
нежно
да наричам,
от обич хвърлям думи зли,
та посред лято сняг вали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменуга Цонева Всички права запазени
