27 oct 2011, 15:26

Между две слънца и петолиние

  Poesía
794 0 6

Слънчеви зайчета скачат

по ръката ми и остават

слънчеви петна.

Пеперуда монарх пие карамел

от устните ми и златен прах

полепва по дъха ми от мед.

Скачат жаби в очите ми сини, сини

върху вода от сълзи и цвят на

цъфнала слива.

Протягам ръка към дъгата,

цветни  стъпки от калинки и мравки,

с кадифена ръка рисувам сърце.

Облачета от памук и мляко

се превръщат в лица от

небесни ангели.

Край мен гора от бамбуци,

зелено пътуване и мирис на вода.

Спрях до дърво, окъпано

в слънчев прах - есенен войник,

събрах листата му и си

направих възглавница от тях.

Слънцето ме поиска гола,

за да ме обича.

Докосна ме и разцъфнах бяла, бяла

и пчелите кацат, за да ме пият.

Душата ми е петолиние,

по което скакалци и щурци пеят.

Край мен светът танцуваше

в радостта си вечна.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...