27 oct 2011, 15:26

Между две слънца и петолиние

  Poesía
792 0 6

Слънчеви зайчета скачат

по ръката ми и остават

слънчеви петна.

Пеперуда монарх пие карамел

от устните ми и златен прах

полепва по дъха ми от мед.

Скачат жаби в очите ми сини, сини

върху вода от сълзи и цвят на

цъфнала слива.

Протягам ръка към дъгата,

цветни  стъпки от калинки и мравки,

с кадифена ръка рисувам сърце.

Облачета от памук и мляко

се превръщат в лица от

небесни ангели.

Край мен гора от бамбуци,

зелено пътуване и мирис на вода.

Спрях до дърво, окъпано

в слънчев прах - есенен войник,

събрах листата му и си

направих възглавница от тях.

Слънцето ме поиска гола,

за да ме обича.

Докосна ме и разцъфнах бяла, бяла

и пчелите кацат, за да ме пият.

Душата ми е петолиние,

по което скакалци и щурци пеят.

Край мен светът танцуваше

в радостта си вечна.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....