Между две слънца и петолиние
Слънчеви зайчета скачат
по ръката ми и остават
слънчеви петна.
Пеперуда монарх пие карамел
от устните ми и златен прах
полепва по дъха ми от мед.
Скачат жаби в очите ми сини, сини
върху вода от сълзи и цвят на
цъфнала слива.
Протягам ръка към дъгата,
цветни стъпки от калинки и мравки,
с кадифена ръка рисувам сърце.
Облачета от памук и мляко
се превръщат в лица от
небесни ангели.
Край мен гора от бамбуци,
зелено пътуване и мирис на вода.
Спрях до дърво, окъпано
в слънчев прах - есенен войник,
събрах листата му и си
направих възглавница от тях.
Слънцето ме поиска гола,
за да ме обича.
Докосна ме и разцъфнах бяла, бяла
и пчелите кацат, за да ме пият.
Душата ми е петолиние,
по което скакалци и щурци пеят.
Край мен светът танцуваше
в радостта си вечна.
© Ваня Иванова All rights reserved.
