Между хълма на сърцето
и на слънцето сплита
сиво-сива и много добра
живее врана.
Намерих я когато (за пръв път)
тръгнах към света,
колебливо, котешки тихо и зелено прогледнах.
А в сламената шапка на ръцете си
червени залези прибирах.
Когато нямах сили да съм жива
в най-пустите следобеди неделни.
(един поне да беше пренаселен) ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse