враната (Маргарита Василева)
5 156

May 22, 2008, 9:14 AM

Между хълма на...

Poetry » Blank verse

796 0 2

Между хълма на сърцето

и на слънцето сплита

сиво-сива и много добра

живее врана.

Намерих я когато (за пръв път)

тръгнах към света,

колебливо, котешки тихо и зелено прогледнах.

А в сламената шапка на ръцете си

червени залези прибирах.

Когато нямах сили да съм жива

в най-пустите следобеди неделни.

(един поне да беше пренаселен)

Все враната и аз...

Дали защото твърде нависоко

балкона на душата си строих,

а долу пурпурните есенни лози

на северния склон съм посадила?

Изпращам враната да доведе дъжда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Баткото (Николай Христов)

Марги, видя ли къде си ме върнала да търся онази сламена шапка, в която могат да се прибират при нужда разни неща ...

2009-02-09T16:45:09+02:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

" Когато нямах сили да съм жива
в най-пустите следобеди неделни"
Пишеш много интересно...Добре дошла!

2008-05-22T19:45:30+03:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0