3 jun 2008, 14:09

Между кафе и... две цигари

  Poesía
1.9K 0 24

* * *

 

Продадох те! Между кафе и... две цигари,

защото явно днеска беше уморена,

заяждаше се - погледите пареха

и лъхна някак между нас... студеното...

А тя... ме гледаше с възхита,

почерпих я... едно кафе!

Усмивката и беше Дяволита,

а кожата и... фино кадифе...

Кафе-цигара-мили думи,

потопих се тихо във... спокойното

и ето: "Смесихме" парфюмите...

А ти в съзнанието ми бе... "покойница"...

Разделяха ни с тебе грозни думи,

като шипове - бодлива тел,

зейнала бе пропаст помежду ни,

ти бе у нас... А аз в хотел...

Събудих се - тя бе до мен.

Запалих втората цигара...

Продадох те във този ден

с една... пиклива изневяра...

И всичко бе реално - не сънувах,

прибрах се - ухаеше на тебе къщата,

погледна МЕ с вина, а аз...  напсувах СЕ...

Но...

Вече нищо не бе същото...

 

 

Продадох те!

Между кафе и... две цигари...

 

* * *

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стиха е прекрасен - истината ужасна ! Добре,че си вмъкнал кафето и двете цигари, иначе би прозвучало по-зле : " Предадох те "!..

  • аз останах бездумна
    колко е истинско!!!!
    поклон!!!
  • !!! Прави му чест на лирическия... Хреса ми именно, защото живота е точно такъв!
  • !!!
    Понякога изпускам много стойностни неща, като този стих. Тогава страшно ме е яд на себе си. Добре е, че понякога има кой да ни подскаже за тях и не ги отминавайки незабелязвайки.
    Още дълго ще ечи стиха ти в главата ми, Вальо!
    Страшно много ми хареса!
    Поздравления!
  • Тъжно, но достойно признание!... Дано болката и в двете страни утихне...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...