3.06.2008 г., 14:09

Между кафе и... две цигари

1.9K 0 24

* * *

 

Продадох те! Между кафе и... две цигари,

защото явно днеска беше уморена,

заяждаше се - погледите пареха

и лъхна някак между нас... студеното...

А тя... ме гледаше с възхита,

почерпих я... едно кафе!

Усмивката и беше Дяволита,

а кожата и... фино кадифе...

Кафе-цигара-мили думи,

потопих се тихо във... спокойното

и ето: "Смесихме" парфюмите...

А ти в съзнанието ми бе... "покойница"...

Разделяха ни с тебе грозни думи,

като шипове - бодлива тел,

зейнала бе пропаст помежду ни,

ти бе у нас... А аз в хотел...

Събудих се - тя бе до мен.

Запалих втората цигара...

Продадох те във този ден

с една... пиклива изневяра...

И всичко бе реално - не сънувах,

прибрах се - ухаеше на тебе къщата,

погледна МЕ с вина, а аз...  напсувах СЕ...

Но...

Вече нищо не бе същото...

 

 

Продадох те!

Между кафе и... две цигари...

 

* * *

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Желязков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стиха е прекрасен - истината ужасна ! Добре,че си вмъкнал кафето и двете цигари, иначе би прозвучало по-зле : " Предадох те "!..

  • аз останах бездумна
    колко е истинско!!!!
    поклон!!!
  • !!! Прави му чест на лирическия... Хреса ми именно, защото живота е точно такъв!
  • !!!
    Понякога изпускам много стойностни неща, като този стих. Тогава страшно ме е яд на себе си. Добре е, че понякога има кой да ни подскаже за тях и не ги отминавайки незабелязвайки.
    Още дълго ще ечи стиха ти в главата ми, Вальо!
    Страшно много ми хареса!
    Поздравления!
  • Тъжно, но достойно признание!... Дано болката и в двете страни утихне...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...