3 июн. 2008 г., 14:09

Между кафе и... две цигари

1.9K 0 24

* * *

 

Продадох те! Между кафе и... две цигари,

защото явно днеска беше уморена,

заяждаше се - погледите пареха

и лъхна някак между нас... студеното...

А тя... ме гледаше с възхита,

почерпих я... едно кафе!

Усмивката и беше Дяволита,

а кожата и... фино кадифе...

Кафе-цигара-мили думи,

потопих се тихо във... спокойното

и ето: "Смесихме" парфюмите...

А ти в съзнанието ми бе... "покойница"...

Разделяха ни с тебе грозни думи,

като шипове - бодлива тел,

зейнала бе пропаст помежду ни,

ти бе у нас... А аз в хотел...

Събудих се - тя бе до мен.

Запалих втората цигара...

Продадох те във този ден

с една... пиклива изневяра...

И всичко бе реално - не сънувах,

прибрах се - ухаеше на тебе къщата,

погледна МЕ с вина, а аз...  напсувах СЕ...

Но...

Вече нищо не бе същото...

 

 

Продадох те!

Между кафе и... две цигари...

 

* * *

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Желязков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стиха е прекрасен - истината ужасна ! Добре,че си вмъкнал кафето и двете цигари, иначе би прозвучало по-зле : " Предадох те "!..

  • аз останах бездумна
    колко е истинско!!!!
    поклон!!!
  • !!! Прави му чест на лирическия... Хреса ми именно, защото живота е точно такъв!
  • !!!
    Понякога изпускам много стойностни неща, като този стих. Тогава страшно ме е яд на себе си. Добре е, че понякога има кой да ни подскаже за тях и не ги отминавайки незабелязвайки.
    Още дълго ще ечи стиха ти в главата ми, Вальо!
    Страшно много ми хареса!
    Поздравления!
  • Тъжно, но достойно признание!... Дано болката и в двете страни утихне...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...