22 abr 2016, 21:37

Между началото и края

  Poesía
489 0 1

Отново паднах

сгромолясах се дори.
А то отупа се и тихо каза

"Стегни се и стани."

Егото бе право
и аз подпрях се на ръце.
"Ще започнем от начало" -
Целта ми каза на уше.
Коляно сгънах.

Нисък старт .. почти.
"С теб съм, няма да си тръгна" -

Мечтата ти прошепна ми.
Знам ли.. от падане остават синини.
"По силен си! Повярвай." - казаха в глас.
Мисля си .. ами ако падна?

"Ами ако полетиш?"

И беше права Вярата,

макар с пречупено крило - летя.
Между началото и края
навсякъде бе тя .. крилата Любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емилия Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ако стоиш на място- няма страшно
    не те грозят охлузване и рани.
    Ала мечтите не обичат празното
    защото вятърът е част от същността им.

    Харесах оптимизма в твоя стих! Поздравления!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...