Между началото и края

Poetry

490 0 1

Отново паднах

сгромолясах се дори.
А то отупа се и тихо каза

"Стегни се и стани."

Егото бе право
и аз подпрях се на ръце.
"Ще започнем от начало" -
Целта ми каза на уше.
Коляно сгънах.

Нисък старт .. почти.
"С теб съм, няма да си тръгна" -

Мечтата ти прошепна ми.
Знам ли.. от падане остават синини.
"По силен си! Повярвай." - казаха в глас.
Мисля си .. ами ако падна?

"Ами ако полетиш?"

И беше права Вярата,

макар с пречупено крило - летя.
Между началото и края
навсякъде бе тя .. крилата Любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Довереница (Дочка Василева)

Ако стоиш на място- няма страшно
не те грозят охлузване и рани.
Ала мечтите не обичат празното
защото вятърът е част от същността им.

Харесах оптимизма в твоя стих! Поздравления!

2016-04-24T10:18:58+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0