Между началото и края
Отново паднах
сгромолясах се дори.
А то отупа се и тихо каза
"Стегни се и стани."
Егото бе право
и аз подпрях се на ръце.
"Ще започнем от начало" -
Целта ми каза на уше.
Коляно сгънах.
Нисък старт .. почти.
"С теб съм, няма да си тръгна" -
Мечтата ти прошепна ми.
Знам ли.. от падане остават синини.
"По силен си! Повярвай." - казаха в глас.
Мисля си .. ами ако падна?
"Ами ако полетиш?"
И беше права Вярата,
макар с пречупено крило - летя.
Между началото и края
навсякъде бе тя .. крилата Любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилия Йорданова Всички права запазени
