14 ago 2006, 10:29

Между Рая и Ада

  Poesía
1.1K 0 3
Посочи ми Рая и обсипа пътя към него с целувки,
а след това ме остави да плача сама пред портите му
Изписа името си с въглен върху сърцето ми
и разпали пламъка на любовта,
а след това изпрати студен порой,
който угаси огъня
Жигоса душата ми със своите инициали,
а след това просто си тръгна
Помислих си,
че съм открила единствената четирилистна детелина на поляната,
но нежната тревица изсъхна между пръстите ми
Толкова си близо и същевременно толкова далеч
Да те обичам или да те мразя
Да плача или да те проклинам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силни чувства,истински.Прекрасен стих!
  • И други мислят като мен...стихотврението е страхотно
  • Много ми хареса. Чувствено е."Жигоса душата ми със своите инициали..."
    Направи така, че да те види с някои друг, да разбере, че и други те харесват и тогава чувството за собственост ще го накара да се предаде...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...