Между Рая и Ада
а след това ме остави да плача сама пред портите му
Изписа името си с въглен върху сърцето ми
и разпали пламъка на любовта,
а след това изпрати студен порой,
който угаси огъня
Жигоса душата ми със своите инициали,
а след това просто си тръгна
Помислих си,
че съм открила единствената четирилистна детелина на поляната,
но нежната тревица изсъхна между пръстите ми
Толкова си близо и същевременно толкова далеч
Да те обичам или да те мразя
Да плача или да те проклинам...
© Силвия All rights reserved.