Aug 14, 2006, 10:29 AM

Между Рая и Ада

  Poetry
1.1K 0 3
Посочи ми Рая и обсипа пътя към него с целувки,
а след това ме остави да плача сама пред портите му
Изписа името си с въглен върху сърцето ми
и разпали пламъка на любовта,
а след това изпрати студен порой,
който угаси огъня
Жигоса душата ми със своите инициали,
а след това просто си тръгна
Помислих си,
че съм открила единствената четирилистна детелина на поляната,
но нежната тревица изсъхна между пръстите ми
Толкова си близо и същевременно толкова далеч
Да те обичам или да те мразя
Да плача или да те проклинам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силни чувства,истински.Прекрасен стих!
  • И други мислят като мен...стихотврението е страхотно
  • Много ми хареса. Чувствено е."Жигоса душата ми със своите инициали..."
    Направи така, че да те види с някои друг, да разбере, че и други те харесват и тогава чувството за собственост ще го накара да се предаде...

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...