Между Рая и Ада
а след това ме остави да плача сама пред портите му
Изписа името си с въглен върху сърцето ми
и разпали пламъка на любовта,
а след това изпрати студен порой,
който угаси огъня
Жигоса душата ми със своите инициали,
а след това просто си тръгна
Помислих си,
че съм открила единствената четирилистна детелина на поляната,
но нежната тревица изсъхна между пръстите ми
Толкова си близо и същевременно толкова далеч
Да те обичам или да те мразя
Да плача или да те проклинам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени