25 mar 2009, 20:06

Между разума и алчността

  Poesía » Civil
1.2K 1 7

Между разума и алчността

 

Тъжни са отровените клони,

почернялата и хъркаща Земя -

цялата покрита с язви -

плод на човешката суета.

Земната кора болезнено остъргахме,

за да улесним себе си и търсейки

в бъдещето грандиозни планове

май сбъркахме...

Оръжието е сила, но е и смърт -

ако покрие света с металния си плащ!

Може би ще дойде ден, когато

само с мисъл ще се правят чудеса!

Но спрете! В мечтите си не бъдете алчни!

Вземайте не с шепи от тази Земя,

а само толкова, колкото дава тя!

Не я морете - тя още диша

и още има въздух под небето!

Легнете на земята, послушайте я -

ще чуете воплите в нейните недра...

 

А ние хората - болни - в стремежа си от суета човешка

да надскочим пропастта между разума и алчността!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сашка Нешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...