Mar 25, 2009, 8:06 PM

Между разума и алчността

  Poetry » Civic
1.2K 1 7

Между разума и алчността

 

Тъжни са отровените клони,

почернялата и хъркаща Земя -

цялата покрита с язви -

плод на човешката суета.

Земната кора болезнено остъргахме,

за да улесним себе си и търсейки

в бъдещето грандиозни планове

май сбъркахме...

Оръжието е сила, но е и смърт -

ако покрие света с металния си плащ!

Може би ще дойде ден, когато

само с мисъл ще се правят чудеса!

Но спрете! В мечтите си не бъдете алчни!

Вземайте не с шепи от тази Земя,

а само толкова, колкото дава тя!

Не я морете - тя още диша

и още има въздух под небето!

Легнете на земята, послушайте я -

ще чуете воплите в нейните недра...

 

А ние хората - болни - в стремежа си от суета човешка

да надскочим пропастта между разума и алчността!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сашка Нешева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...