Между разума и алчността
Тъжни са отровените клони,
почернялата и хъркаща Земя -
цялата покрита с язви -
плод на човешката суета.
Земната кора болезнено остъргахме,
за да улесним себе си и търсейки
в бъдещето грандиозни планове
май сбъркахме...
Оръжието е сила, но е и смърт -
ако покрие света с металния си плащ!
Може би ще дойде ден, когато
само с мисъл ще се правят чудеса!
Но спрете! В мечтите си не бъдете алчни!
Вземайте не с шепи от тази Земя,
а само толкова, колкото дава тя!
Не я морете - тя още диша
и още има въздух под небето!
Легнете на земята, послушайте я -
ще чуете воплите в нейните недра...
А ние хората - болни - в стремежа си от суета човешка
да надскочим пропастта между разума и алчността!
© Сашка Нешева Всички права запазени