25 мар. 2009 г., 20:06

Между разума и алчността 

  Поэзия » Гражданская
920 1 7

Между разума и алчността

 

Тъжни са отровените клони,

почернялата и хъркаща Земя -

цялата покрита с язви -

плод на човешката суета.

Земната кора болезнено остъргахме,

за да улесним себе си и търсейки

в бъдещето грандиозни планове

май сбъркахме...

Оръжието е сила, но е и смърт -

ако покрие света с металния си плащ!

Може би ще дойде ден, когато

само с мисъл ще се правят чудеса!

Но спрете! В мечтите си не бъдете алчни!

Вземайте не с шепи от тази Земя,

а само толкова, колкото дава тя!

Не я морете - тя още диша

и още има въздух под небето!

Легнете на земята, послушайте я -

ще чуете воплите в нейните недра...

 

А ние хората - болни - в стремежа си от суета човешка

да надскочим пропастта между разума и алчността!

© Сашка Нешева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??