25 мар. 2009 г., 20:06

Между разума и алчността

1.2K 1 7

Между разума и алчността

 

Тъжни са отровените клони,

почернялата и хъркаща Земя -

цялата покрита с язви -

плод на човешката суета.

Земната кора болезнено остъргахме,

за да улесним себе си и търсейки

в бъдещето грандиозни планове

май сбъркахме...

Оръжието е сила, но е и смърт -

ако покрие света с металния си плащ!

Може би ще дойде ден, когато

само с мисъл ще се правят чудеса!

Но спрете! В мечтите си не бъдете алчни!

Вземайте не с шепи от тази Земя,

а само толкова, колкото дава тя!

Не я морете - тя още диша

и още има въздух под небето!

Легнете на земята, послушайте я -

ще чуете воплите в нейните недра...

 

А ние хората - болни - в стремежа си от суета човешка

да надскочим пропастта между разума и алчността!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сашка Нешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...