18 mar 2025, 9:08

Между редовете

  Poesía
305 0 1

Щом застанем над листата бели,
за да напишем една история,
споделяме какво сме преживели,
не оставяме място за теория.

 

В ума ни картините са необятни,
там можем да творим безкрайно,
светове създаваме така приятни,
рисуваме ги бързо, всеотдайно.

 

Но, умът е инструмент човешки,
ръководещ тяло сред материя,
за съжаление допуска грешки
и как ни направлява е мистерия.

 

Обикновено му се доверяваме,
помага паметта ни услужлива,
но забравяме да проверяваме
дали понякога не е лъжлива.

 

Затова пишем ли не разсъждаваме
и сме си последните читатели,
изречението дълго продължаваме,
не се усещаме като създатели.

 

Наистина, написано ли е остава,
живее то след нас на този свят,
послание да носи продължава,
щом ум и тяло ни изневерят.

 

Сега по редовете ти четеш
пъзел цветен, с думи нареден,
посланието ни ще разбереш,
нали редиш го ден след ден.

 

Докосват те нашите истории,
цветни и не търсещи възхвали,
брутално истински, а не теории,
душите ни през римите раздали.

 

Дълбоко скрити между редовете,
трябва със сърце да ги усещаш,
енигми в царството на умовете,
тях винаги с душата си посрещаш.

 

Между редовете начало няма,
краят там е също неизвестен,
история, от книга по-голяма,
един разказ - истински и честен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....