Mar 18, 2025, 9:08 AM

Между редовете

  Poetry
301 0 1

Щом застанем над листата бели,
за да напишем една история,
споделяме какво сме преживели,
не оставяме място за теория.

 

В ума ни картините са необятни,
там можем да творим безкрайно,
светове създаваме така приятни,
рисуваме ги бързо, всеотдайно.

 

Но, умът е инструмент човешки,
ръководещ тяло сред материя,
за съжаление допуска грешки
и как ни направлява е мистерия.

 

Обикновено му се доверяваме,
помага паметта ни услужлива,
но забравяме да проверяваме
дали понякога не е лъжлива.

 

Затова пишем ли не разсъждаваме
и сме си последните читатели,
изречението дълго продължаваме,
не се усещаме като създатели.

 

Наистина, написано ли е остава,
живее то след нас на този свят,
послание да носи продължава,
щом ум и тяло ни изневерят.

 

Сега по редовете ти четеш
пъзел цветен, с думи нареден,
посланието ни ще разбереш,
нали редиш го ден след ден.

 

Докосват те нашите истории,
цветни и не търсещи възхвали,
брутално истински, а не теории,
душите ни през римите раздали.

 

Дълбоко скрити между редовете,
трябва със сърце да ги усещаш,
енигми в царството на умовете,
тях винаги с душата си посрещаш.

 

Между редовете начало няма,
краят там е също неизвестен,
история, от книга по-голяма,
един разказ - истински и честен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...