Между редовете

Щом застанем над листата бели,
за да напишем една история,
споделяме какво сме преживели,
не оставяме място за теория.

В ума ни картините са необятни,
там можем да творим безкрайно,
светове създаваме така приятни,
рисуваме ги бързо, всеотдайно.

Но, умът е инструмент човешки,
ръководещ тяло сред материя,
за съжаление допуска грешки
и как ни направлява е мистерия.

Обикновено му се доверяваме,
помага паметта ни услужлива,
но забравяме да проверяваме
дали понякога не е лъжлива.

Затова пишем ли не разсъждаваме
и сме си последните читатели,
изречението дълго продължаваме,
не се усещаме като създатели.

Наистина, написано ли е остава,
живее то след нас на този свят,
послание да носи продължава,
щом ум и тяло ни изневерят.

Сега по редовете ти четеш
пъзел цветен, с думи нареден,
посланието ни ще разбереш,
нали редиш го ден след ден.

Докосват те нашите истории,
цветни и не търсещи възхвали,
брутално истински, а не теории,
душите ни през римите раздали.

Дълбоко скрити между редовете,
трябва със сърце да ги усещаш,
енигми в царството на умовете,
тях винаги с душата си посрещаш.

Между редовете начало няма,
краят там е също неизвестен,
история, от книга по-голяма,
един разказ - истински и честен.