Между усмивка и сълза

Духът ми е щастлив.Умът е тъжен.

В единствен миг-разнопосочен трепет.

Тоя контраст е нетърпим,но  важен,

звукът ечащ в житейския тромпет.

Той е причината родила всяко следствие

и дрехата във кръпки от лъжи и истини.

В отсянката на зло, в трънак от бедствие

и на доброто в сладостните драскотини.

Натрупалият сняг е ослепителен

под антрацитената кожа на нощта.

Дали е свършек  или  оживителен,

но белотата му е синонима на мощта.

Дали надолу или пък нагоре,

но той е буфер за частицата от време,

духовно сбъднат априори,

за стъпалата на духа-грижовно стреме.

Контрастът е изконното перпетуум мобиле,

безцветността в баланс със  лунната дъга.

Потъващо сред хилядолетията  дефиле,

разлом между усмивка и сълза.