Jul 5, 2014, 11:41 PM

Между усмивка и сълза 

  Poetry » Phylosophy
380 0 0

                                 

                           

 

Духът ми е щастлив.Умът е тъжен.

В единствен миг-разнопосочен трепет.

Тоя контраст е нетърпим,но  важен,

звукът ечащ в житейския тромпет.

 

Той е причината родила всяко следствие

и дрехата във кръпки от лъжи и истини.

В отсянката на зло, в трънак от бедствие

и на доброто в сладостните драскотини.

 

Натрупалият сняг е ослепителен

под антрацитената кожа на нощта.

Дали е свършек  или  оживителен,

но белотата му е синонима на мощта.

 

Дали надолу или пък нагоре,

но той е буфер за частицата от време,

духовно сбъднат априори,

за стъпалата на духа-грижовно стреме.

 

Контрастът е изконното перпетуум мобиле,

безцветността в баланс със  лунната дъга.

Потъващо сред хилядолетията  дефиле,

разлом между усмивка и сълза.

 

 

 

© Диана Кънева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??