Нощта е затворила клепачи.
Понесена е песен в простора.
Препускат галактически ездачи
в търсене на невидима опора.

Мечтата им полита надалече.
Тайно надникнала в чужда пазва.
Тишината е дълбока, плаче.
Самотата прекалено смазва.

През мъглявини и черни дупки
поглъща се безкрая по терлици.
Квазар пулсира и с разни чупки
примамва клетите девици...

Препускат галактически ездачи
окъпани от пръските сълзи.
Повдига бавно утрото клепачи.
Денят усмихнато напред пълзи...