Между звездите и сълзите
Нощта е затворила клепачи.
Понесена е песен в простора.
Препускат галактически ездачи
в търсене на невидима опора.
Мечтата им полита надалече.
Тайно надникнала в чужда пазва.
Тишината е дълбока, плаче.
Самотата прекалено смазва.
През мъглявини и черни дупки
поглъща се безкрая по терлици.
Квазар пулсира и с разни чупки
примамва клетите девици...
Препускат галактически ездачи
окъпани от пръските сълзи.
Повдига бавно утрото клепачи.
Денят усмихнато напред пълзи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Арменчева Всички права запазени
