3 feb 2025, 6:01

Венец на мъченица

  Poesía
419 0 0

Животът ѝ беше като пътешествие с влак,

където всяка спирка беше ново начало.
Красотата й беше единствено в пътния сак,
ниско самочувствие виждаше в огледало.

По пътя нерадостен често цъкаха с език
или през гръб поглеждаха назад с' скрита завист.
Как може интелект и визия да са в бутик!
А погледът да се търкулва долу не лъчист!

С замечтан поглед вперен към върхове далечни,
прескачайки храсталаци, тръни в своя поход,
повдигаше брадичка към мечтите млечни
и се откъсваше от отровния октопод.

Сърцето ѝ играеше често ръченица,
но благите й думи прегръщаха всеки.
Приятел свали венеца на мъченица
като предложи своите две ръце за щеки.

Природата изглеждаше щастлива в този ден.
Влакът стигна крайна гара на далечния баир.
Отвори сака с красота, срути поглед охладен.
Политна пеперуда към небесния безспир.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Арменчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...