3 февр. 2025 г., 06:01

Венец на мъченица

423 0 0

Животът ѝ беше като пътешествие с влак,

където всяка спирка беше ново начало.
Красотата й беше единствено в пътния сак,
ниско самочувствие виждаше в огледало.

По пътя нерадостен често цъкаха с език
или през гръб поглеждаха назад с' скрита завист.
Как може интелект и визия да са в бутик!
А погледът да се търкулва долу не лъчист!

С замечтан поглед вперен към върхове далечни,
прескачайки храсталаци, тръни в своя поход,
повдигаше брадичка към мечтите млечни
и се откъсваше от отровния октопод.

Сърцето ѝ играеше често ръченица,
но благите й думи прегръщаха всеки.
Приятел свали венеца на мъченица
като предложи своите две ръце за щеки.

Природата изглеждаше щастлива в този ден.
Влакът стигна крайна гара на далечния баир.
Отвори сака с красота, срути поглед охладен.
Политна пеперуда към небесния безспир.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кремена Арменчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...