3 февр. 2025 г., 06:01

Венец на мъченица

420 0 0

Животът ѝ беше като пътешествие с влак,

където всяка спирка беше ново начало.
Красотата й беше единствено в пътния сак,
ниско самочувствие виждаше в огледало.

По пътя нерадостен често цъкаха с език
или през гръб поглеждаха назад с' скрита завист.
Как може интелект и визия да са в бутик!
А погледът да се търкулва долу не лъчист!

С замечтан поглед вперен към върхове далечни,
прескачайки храсталаци, тръни в своя поход,
повдигаше брадичка към мечтите млечни
и се откъсваше от отровния октопод.

Сърцето ѝ играеше често ръченица,
но благите й думи прегръщаха всеки.
Приятел свали венеца на мъченица
като предложи своите две ръце за щеки.

Природата изглеждаше щастлива в този ден.
Влакът стигна крайна гара на далечния баир.
Отвори сака с красота, срути поглед охладен.
Политна пеперуда към небесния безспир.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кремена Арменчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...