Венец на мъченица

Животът ѝ беше като пътешествие с влак,

където всяка спирка беше ново начало.
Красотата й беше единствено в пътния сак,
ниско самочувствие виждаше в огледало.

По пътя нерадостен често цъкаха с език
или през гръб поглеждаха назад с' скрита завист.
Как може интелект и визия да са в бутик!
А погледът да се търкулва долу не лъчист!

С замечтан поглед вперен към върхове далечни,
прескачайки храсталаци, тръни в своя поход,
повдигаше брадичка към мечтите млечни
и се откъсваше от отровния октопод.

Сърцето ѝ играеше често ръченица,
но благите й думи прегръщаха всеки.
Приятел свали венеца на мъченица
като предложи своите две ръце за щеки.

Природата изглеждаше щастлива в този ден.
Влакът стигна крайна гара на далечния баир.
Отвори сака с красота, срути поглед охладен.
Политна пеперуда към небесния безспир.