На Dr. tania_zvet - с обич!
Ливада с детелини, дънер кух
от престаряла плачеща върба –
в короната й седнали сме ние...
Ти помниш ли зелената дъга
и меката прегръдка на дъжда,
от който не можахме да се скрием?
По-нежен бе от майчини сълзи,
по-топъл и по-светъл, приласка ни...
Отми със пръсти нашите тъги
и страховете детски избледняха.
Къде си, летен дъжд? Така боли ...