11 jul 2008, 22:56

Меката прегръдка на дъжда 

  Poesía » Filosófica
800 0 9

На Dr. tania_zvet - с обич!


Ливада с детелини, дънер кух

от престаряла плачеща върба –

в короната й седнали сме ние...

Ти помниш ли зелената дъга

и меката прегръдка на дъжда,

от който не можахме да се скрием?

По-нежен бе от майчини сълзи,

по-топъл и по-светъл, приласка ни...

Отми със пръсти нашите тъги

и страховете детски избледняха.

Къде си, летен дъжд? Така боли

душата ми от жажда за утеха!

Копнея за ръцете ти добри...

© Деси Копчалийска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??