Меката прегръдка на дъжда
На Dr. tania_zvet - с обич!
Ливада с детелини, дънер кух
от престаряла плачеща върба –
в короната й седнали сме ние...
Ти помниш ли зелената дъга
и меката прегръдка на дъжда,
от който не можахме да се скрием?
По-нежен бе от майчини сълзи,
по-топъл и по-светъл, приласка ни...
Отми със пръсти нашите тъги
и страховете детски избледняха.
Къде си, летен дъжд? Така боли
душата ми от жажда за утеха!
Копнея за ръцете ти добри...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деси Копчалийска Все права защищены
