2 may 2013, 8:01

Меко слънце

  Poesía » Otra
553 0 5

Тук, до мекото слънце –

любовта закъсняла!

Те на рафта са зрънце

от вселената цяла.

 

Аз чета светлината

абажурено мека

и съзирам вината

в тази щедра пътека.

 

Все натам ме насочва

в една девствена нива

с благодатната почва

и росата ú жива.

 

Класовете ме мамят,

а пък бурен ме спира.

Зайци пухени лягат

на открита квартира.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления!
  • Поздравления за пухените зайци !
  • Ех, че хубаво, Рудин!
    Прокрадва се нежна тъга.

    Любовта не закъснява никога.
    Тя иде, щом открехнеш и вратата,
    и тиха е, като молитва,
    и като огъня е жива.
    Понякога е, като полъха на вятър.
    Понякога е дим отлитнал през комина.
    Понякога е гръм небе на две прорязал,
    но е дъга край тебе щом намина.
  • !!!
  • Харесах! Ретмечно и напевно!Поздравление, rudin!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...