Тук, до мекото слънце –
любовта закъсняла!
Те на рафта са зрънце
от вселената цяла.
Аз чета светлината
абажурено мека
и съзирам вината
в тази щедра пътека.
Все натам ме насочва
в една девствена нива
с благодатната почва
и росата ú жива.
Класовете ме мамят,
а пък бурен ме спира.
Зайци пухени лягат
на открита квартира.
© Иван Христов Todos los derechos reservados